В средата на 2015г. изследователи от Световната здравна организация и медицинския институт Джон Хопкинс публикуваха мащабно изследване за последствията от негативно отношение към раждащите жени. Документът е резултат от обобщение на данните в 65 проучвания, проведени в 34 страни по целия свят. Оказва се, че проблемите, които раждащите жени срещат навсякъде по света, са доста сходни, и могат успешно да бъдат класифицирани в седем групи:
- Физическо насилие
- Сексуално насилие
- Вербално насилие
- Стигма и дискриминиране
- Неспазване на професионалните стандарти за грижа
- Лоша комуникация между жените и изпълнителите на медицинската дейност
- Състоянието на здравната система и нейните ограничения
Тези общи формулировки адресират преживявания като груб или вулгарен език, неуважение на нуждите на жената и липса на информирано съгласие, непредоставяне на информация, дискриминация по етнически или социален признак, лишаване от достъп до бебето и т.н.
Огромно предизвикателство е схващането, че психическото и физическо насилие над раждащата жена е в реда на нещата. Много общества все още не познават друг модел на грижа. Затова и липсват съответните национални политики, които да наложат уважението към родилката като водещ принцип, който да бъде защитен от закона, медицинските правила и болничните практики; липсват лидери на мнение, които да отстояват тази кауза; липсва и съзнание у самите работещи в системите за родилна грижа, че съществуващото статукво има нужда от качествена промяна. Проучването сочи, че неуважението към раждащата жена може да застраши живота ѝ, и това е една от основните пречки пред намаляването на майчината смъртност в световен мащаб.
Изискването родилката, като всеки един човек, да получава уважение и добро отношение, е залегнало в редица международни документи, защитаващи правата на човека в цялост, както и в българското законодателство. От гледна точка на правото, ако на жената не ѝ бъде даден избор и това доведе до болка, дискомфорт, нарушаване на нейното достойнство, е налице нечовешко и/или унизително отношение, което се преследва от закона. Примери за това са не само случаите на обиди или физическо посегателство, но и рутинни дейности, които непреднамерено са в състояние да уязвят достойнството на жената – прегледи от непознати за жената медицински лица; прегледи на отворена врата или пред хора, които жената не желае да присъстват, или до прозорци без пердета; разделяне на жената от партньора ѝ в момента, в който е най-уязвима; натрапването на поза за раждане; необосновано лишаване от прием на вода и течности в продължение на часове; непредоставяне на информация за собственото ѝ състояние или за новороденото и т.н.
Препоръката за уважителна грижа за раждащата жена се основава и на схващането, че като специалисти от помагащите професии, лекарите и акушерките следва да не абдикират от грижата за пациентите си – независимо от индивидуалните им решения и възможните несъгласия помежду им. Наличието на агресивно, пренебрежително или грубо отношение нарушава в съществена степен доверието във връзката лекар-пациент и излага пациентите (като по-уязвимата страна в тази връзка) на необосновано висок риск.
Съвременната наука доказва по безспорен начин, че жените имат комплексни нужди по време на раждане. В допълнение към сигурността на модерното майчино здравеопазване и присъствието на партньорите им, жените се нуждаят от последователно и непрекъснато успокоение, удобство, насърчаване и уважение. Те се нуждаят от индивидуална грижа, основана на техните лични особености и предпочитания, която допълнително увеличава вероятността за добри показатели по време на раждането и оптимално добър изход на раждането както за майката, така и за бебето.
Мрежа за съвременна родилна грижа 